Албумчета с картини
на велики художници
Тиражът е изчерпан.
NB!
Сикстинската капела.
Стенните фрески
Сикстинската капела.
Стенните фрески
От 6 октомври 2019 г. ще бъдат достъпни за закупуване нови авторски курсове,
албуми и интелектуални игри за деца и възрастни:
следете информация в сайта по възрастови категории
От 6 октомври 2019 г. ще бъдат достъпни за закупуване нови авторски курсове,
албуми и интелектуални игри за деца и възрастни:
следете информация в сайта по възрастови категории
Оскар Уайлд
онлайн курс от 12 лекции
Оскар Уайлд
онлайн курс от 12 лекции
Тайните на Сикстинската капела
Микеланджело
онлайн курс от 12 лекции
Тайните на Сикстинската капела
Микеланджело
онлайн курс от 12 лекции
допълнителни материали към лекциите и онлайн курсовете
Стойността на албума "Сикстинската капела. Стенните фрески" е 68 лв.
Във формата за плащане трябва да попълните своя email.
Ние ще се свържем със Вас, за да уточним на какъв адрес и кога да Ви изпратим албума
(за страната - чрез куриераска фирма Speedy). Куриерската услуга се заплаща от Вас.
Всеки екземпляр се изготвя индивидуално, затова можете да поръчате допълнителен текст, който да бъде изписан в албума: посвещение, дата, др.
Срок за получаване на албума: в рамките на две седмици от датата на направената поръчка.
Заплащането може да бъде извършено чрез системите на myPOS, PayPal или по банков път. Свържете се с нас, ако решите да не използвате myPOS или PayPal.
NB!
Тиражът е изчерпан
Текст: доц. д-р Лиза Боева
Рекдакто: д-р Калина Захова
Текст: доц. д-р Лиза Боева
Рекдакто: д-р Калина Захова
Текст: доц. д-р Лиза Боева
Рекдакто: д-р Калина Захова
Филизи 33
Занимания по изкуства за деца и възрастни
Регистрацията е нужна само, ако решите да закупите курс/лекция
Неочакван поглед
Рубрика за статии, рецензии и анализи
ISSN 3033-0726
Малкият Никола ни учи как да бъдем щастливи
от Лиза Боева
13/1/2023
Анимационният филм, както подсказва заглавието, е свързан с известния герой от книжките на писателя Рене Госини и художника Жан-Жак Семпе: разказана е историята на измислянето и създаването на този любим на поколения деца (и възрастни) персонаж – Малкия Никола.
Режисьорите на филма Амандин Фрьодон и Бенжамен Масубр решават тук паралелно три интересни задачи: от една страна, разказват биографиите на Госини и Семпе, от друга, представят забавни епизоди от лудориите на Малкия Никола, от трета - обрисуват сложното военно и следвоенно време (Париж в края на 40-те и 50-те години на миналия век). Но има и друго, а то за мен е най-интересното в този филм: авторите ни разкриват тайнството на творческия процес – как се заражда идея, как се развива персонаж, как се образува история, как се моделира цял приказен свят… "Малкия Никола. Какво чакаме, за да бъдем щастливи" – това е филм, който можем да възприемем като помагало: как децата (че и възрастните) могат да създадат разказ с картинки.
Героят на Госини и Семпе оживява – той се превръща не само в любим другар на милиони деца по целия свят, но и във важен спътник за своите автори. Те разговарят с него, споделят му своите мечти и тревоги, възприемат го като реално същество (е, може би не човешко същество, но такова едно малко ходещо чудо, което е и наивно, и жалостиво, и палаво, и любопитно). Каква привилегия! Да имаш другар, когото сам да измислиш – такъв, който винаги ще остане за теб верен, интересен, забавен. Подобен чудат приятел си измисля Дребосъчето – Карлсон не е баш предан и всеотдаен, но за Дребосъчето е най-интригуващият, непредсказуем и весел приятел. Такъв приятел иска за себе си Дребосъчето – такъв си измисля. Тази формула за щастие виждаме и във филма на Фрьодон и Масубр: създателите на Малкия Никола измислят не просто удачен комиксов герой, те си съчиняват приятел.
А ето хода на събитията: между 1956 и 1958 г. в белгийското списание Le Moustiquе е публикуван комикс, нарисуван от Семпе и написан от Госини; няколко години по-късно Госини развива историята за Малкия Никола в поредица от книжки, илюстрирани от Семпе. Неочаквано за авторите техният герой става така популярен, че се превръща в световна сензация: книгите са преведени на десетки езици, появяват се филмови адаптации и сериали по комикса. Навярно най-интригуващото в историите за Никола е разказът от първо лице - разказва самият Никола. Смехът (и у деца, и у възрастни) се появява поради несъвпадението между онова, което Никола казва и разбира, и онова, което казват и разбират възрастните. От друга страна, през неразбиращия наивен поглед на Никола виждаме като на рентген слабостите на възрастните. Най-забавно е, когато възрастните се мислят за особено възрастни (т.е. умни, знаещи, можещи, всичко разбиращи), а всъщност са водени за носа от децата.
Във филма "Малкият Никола. Какво чакаме, за да бъдем щастливи" повествованието ненадейно променя своя плавен ход: разбираме, че е имало дълъг период от време, когато Госини и Семпе не са общували. Във финалния епизод виждаме приятелите на вечеря: оказва се, че Госини е придобил огромна слава (защо Семпе не е така известен – не е ясно).
Зад кадър остава реалната история: Госини е успешен автор не само на историите за Малкия Никола, но и комиксите за Астерикс (илюстрирани от Алберт Удерзо). Появяват се книги, филми (анимационни и игрални), електронни игри и сериали за Астерикс, през 1989 г. е създаден едноименният увеселителен парк (на около 35 км северно от Париж). До смъртта си през 1977 г., паралелно с Астерикс, Госини работи и над историите за Щастливия Люк (илюстрациите са дело на Морис де Бевере) – каубоя от Дивия запад, който може да стреля по-бързо от сянката си.
Всяка дейност, с която се захване Госини, всеки персонаж и история, които развие, се превръщат в бестселъри. Неговата биография е така наситена, че е трудно да си представи човек, че Госини успява да създаде толкова много за толкова кратко време: той умира едва 51-годишен от сърдечен удар.
Творческият път на Семпе също е изключително наситен и ярък: той е автор на над 100 главни корици на списание New Yorker. Крайно интересна е и съвместната му работа с немския писател Патрик Зюскинд. Вече прославил се със своя роман "Парфюмът. Историята на един убиец" (1985) и кафкианската история "Гълъбът" (1987), Зюскинд разказва (биографичната) "История на г-н Зомер: повествованието" (напомнящо приказките на Братя Грим) ни разказва за детството, прекарано в малко немско селце в годините след Втората световна война. Текстът (публикуван в Цюрих през 1991 г.) е богато илюстриран от Семпе: според оригиналното издание творбите на Семпе заемат около 1/3 от книгата.
Но във филма "Малкият Никола. Какво чакаме, за да бъдем щастливи" историите на Госини и Семпе извън създаването на Малкия Никола са само загатнати (виждаме списание New Yorker в рамка на стената в дома на анимационния Семпе, споменава се огромната слава на Госини и т.н.). От биографията на Семпе е вмъкнат следният факт: на млади години илюстраторът е мечтаел да бъде джаз музикант.
Представена е сцена в кабаре – Рей Вентура заедно със своя бенд изпълнява шлагера Qu'est-ce qu'on attend pour être heureux?
Ето първия куплет от песента (в моя нестроен превод):
Какво чакаме, за да бъдем щастливи?
Какво чакаме, за да празнуваме?
Пътят е пред нас,
небето е синьо,
в пианото са песните,
в очите ти е надеждата,
усмивките – във всяка трапчинка,
радостта ни търси,
така прекрасно е.
Какво чакаме, за да бъдем щастливи?