От Ицко Финци:

​

Името Хамлет зная от малък. От баща ми. На младини е бил любител актьор и даже режисьор. 

​

Често повтаряше фрази или думи от разни пиеси. Например: "Ма-кро-би-о-ти-ка! Сикамбр! Трансцендентален!" или "Човек – това звучи гордо". 

Произнасял ги бил Сатин в "На дъното" на Максим Горки. 

 

А Хамлет имал реплика: "Офелия, иди в манастир!" 

Или: "Да бъдеш или да не бъдеш? Туй е въпросът…". 

 

Произнасяше ги с интонация старомодно-театрална, напевно-патетична. 

 

А веднъж ме прегърна (бях вече гимназист) и каза: 

"Искам да те видя един ден да играеш Хамлет!" Не в "Хамлет", а самия Хамлет.

 

И оттогава ми е останало в ума, че персонажът Хамлет е много висок театрален връх. 

 

Твърде скоро след като почнах да играя в професионален театър, проумях, 

че никога няма да ми се падне тази роля. Веднъж за малко да ми дадат Полоний, но се размина. 

 

Помня, че като прочетох пиесата за пръв път, си казах: виж как хем има криминално напрежение, 

хем дълбоки преживелици, хем за власт става дума, хем за любов, хем за коварство… 

 

Само призрака не можех да разбера как би трябвало да се третира (тълкува). 

Знаех, че всичко на сцената трябва да бъде като в живота, а в живота няма призраци. 

 

Мина много време. Сега на тази възраст (85 г.) си казвам: 

 

О, призракът е великолепна театрална хватка. Защото на сцената всичко е лъжовно, нали? 

На сцената нищо не е като в живота. Театърът е друг, измислен живот. 

Говорът на сцената също не е като в живота. А в операта говорът даже е откровено лъжовен. 

Там вместо да говорят – пеят. Дори умират, пеейки. 

В "Хамлет" няколко действащи лица умират, говорейки. 

Предсмъртните думи на принц Хамлет са: "… останалото е мълчание".

 

 

 

Ще се опитам да ви разкажа историята.