Как след бурята Пантагрюел се установи на Острова на макреоните

 

"Същия миг ние влязохме в пристанището на Острова на макреоните*. Хрисимите жители на упоменатия остров ни посрещнаха с почести. Старият Макроб** (така наричаха те своя главен управник) поиска да отведе Пантагрюел в кметството, дето да си отдъхне и се посъвземе. Но Пантагрюел не се съгласи да напусне пристана, преди всички негови хора да стъпят на суша. След като се увери, че никой не липсва, той им нареди да се преоблекат и да отнесат на брега хранителни припаси, за да нагостят мало и голямо, което тутакси бе изпълнено. И един господ само знае колко нещо се изяде и изпи тогава! Местните жители също надонесоха сума ти гозби и лакомства. Но и пантагрюелистите не им останаха длъжни, макар техните хранителни запаси да бяха пострадали малко от бурята. След угощението Пантагрюел се обърна към хората с молба всеки да застане на поста си и да се заеме с потягане на кораба, която работа бе свършена на драго сърце. Поправката се оказа лека, защото всички островитяни бяха дърводелци и майстори, каквито може да видите само във венецианска корабостроителница. Населението на този обширен остров се бе групирало в три пристанища и десет енории. Останалото пространство, покрито с високостеблени гори, бе безлюдно като Арденски лес.

По наше желание старият Макроб ни показа всички забележителности на острова. В сенчестите и пусти гори ние видяхме множество стари, разрушени храмове, обелиски, пирамиди, древни паметници и гробници с различни надписи и епитафии. Едни написани с йероглифи, други — на йонийско наречие, а останалите — на арабски, мавритански, славянски и бог знае още на какви други езици! Епистемон направи подробно описание на всичко, което видяхме.

 

Междувременно Панюрж каза на брат Жан:

— Това е Островът на макреоните. Макреон на гръцки ще рече дълговечен, тоест човек на почтена възраст.

— Е, добре де, но какво да правя? — възрази брат Жан. — Мога ли да го поправя? Не съм бил тук, когато кръщавали острова".

​

​

* Макреон — дълговечен (гр.).

** Макроб — дългоживущ (гр.).