На 3 юни 2024 г. в Чешкия културен център в София (точно в деня, когато се отбелязват 100 години от смъртта на Франц Кафка) бе представен трудът на доц. д-р Лиза Боева, посветен на една от най-знаменитите новели в световната литература – "Метаморфозата" (възможни преводи са още "Превращението" и "Преображението"). И по-точно: доц. Боева се спира върху конкретен аспект – как би могла да бъде осъществена екранизацията на тази творба?

​

Преди да разкрие своето виждане как би могла да се филмира новелата на Кафка, доц. Боева предлага общ метод – метод на работа по филмиране на дадено класическо литературно произведение. Този метод се състои от пет нива, които, според автора, трябва да се "преминават" задължително в определен ред. Тези условия за работа (наречени от доц. Боева "обструкции") силно ми приличат на правилата за създаване на филм, измислени от Ларс фон Триер и Винтемберг, сформирали движението "Догма 95". Правилата на Триер и Винтемберг са представени символично на определена дата – тогава, когато светът празнува 100-годишнината на киното (те организират своята акция в тържествените дни в парижкия театър "Одеон"). Интересно е съвпадението: доц. Боева представя своите "правила" (метод на работа) в деня на друга важна за световната култура годишнина – тази от смъртта на Кафка. Ако при Триер и Винтенберг правилата са 10, то доц. Боева предлага едва пет; ако "Догма 95" изисква те да се изпълняват едновременно, според методът на доц. Боева единствената им форма на практикуване е последователната (в точно определен ред, никога паралелно).

​

Е, остава да видим дали онова, което предлага като начин на работа по филмиране на класическо литературно произведение доц. Боева, ще има щастливата съдба на обструкциите на "Догма 95".

​

Подчертавам многократно, че става дума в монографичния труд за "класическо литературно произведение", а не за литературно произведение изобщо. Защото – както ни уверява авторката – онези творби, които са издържали проверката на времето и можем да наречем "класически" носят в себе си нива, пластове, смисли, с които трябва да се работи.

​

Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо. Лежеше на твърдия си черупчест гръб и като повдигна малко глава, видя кафявия си изпъкнал корем, разделен на дъговидни плътни ивици; одеялото едва се държеше на върха, готово да се смъкне съвсем. Пред очите на Грегор безпомощно мърдаха множество крачка, окаяно тънки в сравнение с едрото тяло.

"Какво ли се е случило с мене?" – помисли си той.

Ала не сънуваше.

​

Това е едно от най-известните начала в световната художествена литература. Как е възможно то да бъде пренесено на екран? И още: Грегор Замза е преобразен в ungeheuere(s) Ungeziefer. Думата Ungeziefer означава паразит, буболечка, вредител; на висок немски означава още "нечисто животно, негодно за жертва". Думата Ungeheuer означава "грамаден, необикновено голям, с чудовищни размери" (като прилагателно) и "чудовище, изверг" (като омонимно съществително). Грегор Замза е чудовищно голям, възмутително грамаден, извратено огромен – думата Ungeheuer е силно емоционално-негативно обагрена. Как би могъл да изглежда този герой? При това, настоява доц. Боева, Франц Кафка изрично е изисквал от илюстратора на неговата новела това същество да не бъде рисувано като буболечка и особено не – като бръмбар. Доц. Боева дословно превежда писмо, написано от Кафка до издателя Волф, в което твърди: "Самото насекомо не може да бъде нарисувано. То не може да се покаже дори от разстояние". Ала киното е визуално изкуство. Как може да бъде представено нещо, което не може да бъде видяно?

​

Доц. Лиза Боева предлага ход. Всъщност тя предлага няколко хода при всеки поставен въпрос (като прави особен акцент върху онази възможност за филмово изображение, която според  нея е най-адекватна на общата канава на разказа, най-интригуваща). За да докаже предложената от нея стратегия, доц. Боева прибягва непрестанно до асоциации – борави с широка палитра от филми, книги, илюстрации, картини…

​

Авторският метод за работа при филмиране на класическо литературно произведение, предложен от доц. Боева, е изграден по метода на индукцията – т.е. от частното към общото. Използвайки новелата на Франц Кафка тя дава пример как може да се приложи конкретно този метод. Ето защо първоначално (в първите десет глави от текста) доц. Боева разглежда отделни фрагменти (обликът на Грегор Замза, домът на семейство Замза, стаята на Грегор и т.н.) и едва във финала (единайсета глава от текста) са предложени генерални изводи за новелата (т.н. философска концепция).

​

Що се отнася до философската концепция, т.е. вечният въпрос "Какво иска да каже авторът?", тук доц. Боева осмисля текста на Кафка не самостоятелно, а във връзка с другите две новели ("Присъдата" и "В изправителната колония"), поместени в общия сборник "Наказания". Мотивът за вината и наказанието се съдържат и в "Присъдата", и във "В изправителната колония". Логично е предположението, че и новелата "Превращението" е свързана с темата за извършено престъпление и последвалото наказание.

Грегор Замза е наказан. В какво се състои неговото наказание? Героят е наказан, като е превърнат в паразит, в гадина. Или: героят е наказан чрез застигналата го смърт.

​

Оттук следват два логични въпроса: "Ако героят е наказан, като е превърнат в паразит, в гадина, то каква е неговата вина?" и "Ако наказанието на Грегор Замза е застигналата го смърт, то каква е неговата вина?“ В своята монография доц. Боева дава отговор и на двата въпроса, като, разбира се, изключва и в двата случая като отговор абстрактната метафизична вина на първородния грях.

​

Относно първият въпрос: "Ако героят е наказан, като е превърнат в паразит, в гадина, то каква е неговата вина?" Разгърнатото изложение на авторката тук за мен е крайно интересно: тя обръща внимание на онези заложби и желания, които има Грегор Замза, ала които не реализира. Т.е. тук можем да говорим за "„екзистенциално престъпление" (по Сартр), за "бягство от свободата" (по Фром). Според християнската етика човек при рождението си получава не само тяло и душа, но и определени духовни потребности. Човек трябва да развие тези духовни потребности, за да продължи делото на Бог на земята – за това става дума в притчата за талантите, разказана в евангелието на апостол Матей (25, 13-30). Същността на евангелската притча е ясна: човекът получава от Създателя душа и интелект; задачата на човека преди да напусне земния свят е да ги върне в по-съвършен вид. Грегор не успява да въплъти този божествен замисъл, ето защо неведома сила го превръща в онази физическа форма, която съответства на неговия вътрешен облик.

​

И сетне: "Ако наказанието на Грегор Замза е застигналата го смърт, то каква е неговата вина?"

​

"Това, че Грегор Замза е превърнат в паразит, в ужасна за околните гадина, може да бъде мислено като дар – особен дар, който героят не приема", твърди доц. Боева. "Неведома сила превръща Грегор в не-човешко същество. Благодарение на не-човешката гледна точка, която вече има, героят може да разбере всичко, да прозре онова, което до този момент за него е било непознаваемо. Грегор е търговски пътник – той пътува, свързва места, стоки, хора; светът е "отворен" за него. Кафкианският парадокс се състои в това, че едва когато остава затворен в четири стени, героят проумява, героят разбира. Грегор Замза получава дар: превръща се в не-човек. Ала той отхвърля този дар, не иска да види възможностите, които получава, новия живот, който му е подарен (не случайно историята започва с пробуждането на героя). До последния си дъх Грегор иска да остане човек (чул свиренето на цигулка на своята сестра, той с надежда си казва: "Нима той беше животно, щом музиката тъй го трогваше?"). Душата на Грегор няма да бъде спасена – кафкианският Бог го наказва, защото героят не проявява стремеж към познание (какъвто стремеж проявява Гьотевият доктор Фауст, да речем); не приема изключителния дар".

​

Вярвам, че методът за филмиране на класическо литературно произведение, които предлага доц. Боева в своята монография, може да бъде с успех приложен в киното. Характерът на тази методология е насочен към практическа работа. От друга страна – интересно е (дори и четящият да не е режисьор и да не замисля занимания с екранизация) да се осмислят различни въпроси, свързани с уж така добре познатата новела на Кафка.