Мистификацията "Уилям Шекспир"

Рецензия на филма "Уилям Шекспир:

най-известният човек, който никога не е съществувал"

​

​

от доц. Боряна Минчева, НБУ* 

4/11/2020

Доцент Боряна Минчева е преподавател в департамент "Кино, реклама и шоубизнес", Нов Български Университет от 1994 г. Работи в десетки български и чужди филмови и театрални продукции, телевизионни спектакли, реклами и предавания. Сред тях: "Константин философ" (игрален филм, реж. Г.Стоянов, 1981) – художник на въоръжението и доспехите на императорската гвардия, славянска и сарацинска войска, бижута, аксесоари и корони на императорския двор, църковни утвари и аксесоари на императорския двор, икони и хоругви; "Нощем с белите коне" (реж. З.Хеския, 1983) – декор, реквизит; "Ти, който си на небето" (игрален филм, реж. Д. Боджаков, 1987) – костюми; "Златната река" (игрален филм, реж. Ив. Гръбчева, 1982) – костюми; "Мисия Лондон" (игрален филм, реж. Д. Митовски, 2009) – интериорни декори. 

Тук се закълнете, /.../
че няма никога при среща с мене,
усмихвайки се, скръстили ръце,
с намигания или недомлъвки
като "Е, да..." или "Ако речем да...",
или "То, тез неща...", или "Хм, хм...",
изобщо с най-нищожен намек няма
да издадете, че ви е известно
за мене нещо. Туй се закълнете.

Хамлет, I, 5.
(превод Валери Петров)

 

Кой е Шекспир – това криптомин ли е? Защо по всички намерени подписи психографологията разкрива човек, който пише рядко или може би прибягва до това само в краен случай? Тогава как би могъл да сътвори това впечатляващо творчество? Той носи фамилията "Шакспер" (Shaxper, Shakspere). Откъде идва ортографът "Shakespeare"? Въпроси, които вълнуват човечеството от векове.

Шекспироведите се разделят на привърженици на различни теории. Доцент доктор Лиза Боева разглежда тези въпроси с много задълбочени изследвания и доказателства в книгата си "Проектът Уилям Шекспир", а художествено – документалният разказ представя тезата ѝ през сюжета на филма "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал“. Лиза Боева е провокирана от изследванията на руския шекспировед Иля Менделевич Гилилов, озаглавен предизвикателно "Играта на "Уилиам Шекспир" или Тайната на Великия Феникс" ("Игра об Уильяме Шекспире, или Тайна Великого Феникса", М. 1998.) в превод на български от професор доктор Людмил Димитров.

Той пише в своя предговор към книгата: "Гилилов застъпва тезата, че зад името "Шекспир" се крият... двама души. Това са Роджър Манърс, 5-и граф Рътланд и неговата съпруга Елизабет Рътланд, дъщеря на един от най-големите поети на времето Филип Сидни, автор на знаменитата "Аркадия", известен с псевдонима "Феникса".

Роджър е роден на 6 октомври 1576 г. в замъка Белвоар, недалеч от легендарната Шъруудска гора, и умира мъчително на 26 юни 1612 г. в Кеймбридж, на 35-годишна възраст. Елизабет (Сидни) Рътланд е родена през 1585 г. и се самоубива малко след като смъртта на Роджър е потвърдена. Тя е на 27 години. Двамата сключват брак през 1600 г. и живеят заедно 12 години. По сведения на техни съвременници бракът им е фиктивен: те нямат деца и отношенията им остават платонични. Роджър е високообразован - той учи в университетите в Кеймбридж, Оксфорд и Падуа (ренесансовата научна "Мека" за британците, което обяснява твърде много подробности от Шекспировите пиеси). Заедно с него в Падуа учат и двама датски студенти с имена Розенкранц и Гилденстерн. Самият Рътланд също посещава Дания и прочутия замък Елсинор. В отделни сонети, монолози и сцени от пиесите личи и намесата на Елизабет, която без друго се изявява в литературата. Исторически се потвърждава, че Роджър се озовава винаги там, където би трябвало да е Шекспир, но присъствието му остава скрито.

Гилилов дори допуска нещо особено интересно. За да осъществява необезпокояван литературните си намерения, Рътланд, със съучастието на цялата плеяда Шекспирови съвременници, прибягва до най-ревностно пазената мистификация в литературната история на човечеството. Неговата художествена креатура (маска) се сдобива с биография! За целта бива "зает", контаминиран животът на долнопробния актьор и ниско образован човек Уилиам Шакспер от Страдфорд, за когото знаем лошо съхранените факти от скромното му житие".

​

И по-нататък:

"Това, разбира се, става с негово съгласие и дори след преждевременната смърт на Роджър в двореца Белвоар му заплащат немалка сума за "услугата". "Феникс" и "Гълъб" са съответно псевдоними на Елизабет и Роджър, което създава и трудностите при превода на цитираната по-долу поема: от двойката влюбени тъкмо Фениксът е "нежната половина". Но доколкото на български език не разполагаме нито с оригинална, нито с производна дума, означаваща женски род на "феникс", преводът е възможен само по един-единствен начин. Впрочем, наличието на женско присъствие както в сонетите, така и на различни места в пиесите, решава твърде безпроблемно и безболезнено деликатния стародавен въпрос за хомосексуализма на Шекспир. (Един много конкретен пример Гилилов дава с може би най-известния 66-ти сонет. В последния стих, където описателно се споменава адресатът на лирическото послание, обикновено тълкуван като "приятел" 2, всъщност стои "my love" 3). Изследването разрешава мотивирано и убедително и други проблеми, досега отклонявали версията за Рътланд, като неговата възраст, да речем. Най-сетне, в текста е систематизиран огромен материал за времето на Шекспир и сподвижниците му, което я прави ценно помагало и източник на информация за всички, интересуващи се от този период.

С неизбежното опростяване на необозримата авторова теза и безбройните ѝ аргументи завършвам представянето на монографията. Но ако читателят се е усъмнил, че по който и да било научен въпрос има една-единствена, завинаги утвърдена истина, то ще е свършило полезна работа", твърди Людмил Димитров.

Тази теория е в основата на сюжетната линия на филма на Лиза Боева и Ицко Финци. Заплетени са три линии:

​

Първо:Повод за целия разказ е смъртта на приятелят (Ян) на главният герой (Ицко Финци). Той се оказва, че е бил лекар на режисьорът Селзник, който е изследвал творчеството на Шекспир. Неговите вещи биват доставени от жена му и в тях се намира диск с неговите проучвания;

Второ: Откъси от Шекспирови пиеси, изпълнявани от деца, режисирани от Сезлник;

Трето: Пътят на Роджър Манърс, 5-и граф Рътланд – Шекспир, проследен  от Сезлник  - Ицко Финци - реалните  места, които са арена на събитията от драмите и комедиите на Шекспир.

​

Ето основната идея, по която е организирано филмовото действие: театралният режисьор Селзник (в ролята – Ицко Финци) е обсебен от идеята, че Уилям Шекспир от Стратфорд-на-Ейвън не е истинският автор на пиесите, познати ни като Шекспирови (теорията на т.н шекспироведи – рътландианци – рътландианска теория, която застъпва и Иля Гилилов). 

Селзник се отправя на пътешествие по местата на действие на Шекспировите пиеси – Италия, Дания, Швейцария и разбира се – Англия. Според Селзник авторът, скрит зад маската "Уилям Шекспир" е един английски благородник – Роджър Манърс, пети граф Рътланд. Той следва карта с пътешествията на графа, който е имал право да пътува свободно (трябва да имаш по това време специално разрешително, недостъпно за мнозина).

Защо графът е измислил такава необичайна интелектуална игра?, как я е осъществил? – това, подобно интригуваща криминална загадка, трябва да разплете Селзник.

Веки град, където пристига, провокира графа да сътвори история. Всеки цитат от пиеса, разигран от децата, сред условен декор и костюми, е повод да се посети поредното място, където се разиграва драма описана от "Шекспир".

Приключенското изследване поради нищожен бюджет поставя главния герой (Ицко Финци) в различни ситуации да припечели малко пари като уличен музикант, градинар, помощник рисувач. Това му дава възможност да разгледа и чрез него и зрителят да се докосне до много детайли в средата, в която се развива сюжетът на пиесите на световния Бард (независимо кой се крие зад това име).

Сякаш това е една друга реалност – една фикция, която има свой живот. Тя от една страна илюстрира пътуването, провокирано от търсене на доказателства за тезата "е ли Шекспир Роджър Манърс, пети граф Рътланд", съпроводено от много доказателствен материал, който не ни обсебва академично.

От друга киноразказът е един интересен гид през вековете, отразен днес. Филмът "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал" е преживяване, в което притча, научни факти и фикция се преплитат по един увлекателен и провокативен маниер. Той не поучава. Показва, разказва в образи, на места динамични, на места меланхолични, но не ни остава безразлични.

Финалът е начало, начало за дълъг размисъл, който вълнува и подтиква към лични проучвания и догадки.