Елизавета (Лиза) Боева е добре известна със своите задълбочени и оригинални изследвания в областта на изкуството.

 

Нейните интереси се проявяват в необятната времева територия от  древността до съвремието, а тематично се фокусират върху явления и артисти от много разнообразни сфери – изобразително изкуство, литература, кино.

​

Нейното научно, творческо и човешко любопитство, неизчерпаемата ѝ енергия да търси, открива и анализира, богатата ѝ култура и задълбочените ѝ познания, умението ѝ да общува с аудиторията и да говори на език, освободен от псевдонаучна скованост, са онези специални ингредиенти, които придават на сътвореното от нея уникалност и привлекателност, правят го "интересно".

​

Именно тази дума е отправната точка, от която Елизавета Боева ни повежда на едно пътешествие към разгадаването на текста "Превращението"* на Франц Кафка.

​

В своята монография тя прави много внимателен режисьорски прочит на литературната творба, сравнителен анализ на съществуващите екранизации, предложения за собствени режисьорски ходове, отличава ключово важните, според нея, детайли, които разкриват богатството от пластове и смисли на "Превращението".

​

Всичко това е поставено в мащабен и релефен контекст, в който се откриват връзки с други произведения, философски идеи, цитирани са възгледите и на други автори.

​

Макар че монографията има много конкретна тема и обект на изследване, тя, разбира се, съвсем не е просто "наръчник" за реализация на филм по "Превращението".

​

Тя ни показва как можем да мислим за литературния текст, как да търсим и откриваме онези скрити кодове, които изграждат неговата идентичност; кодове, които читателят често долавя интуитивно, но интерпретаторът (режисьорът) трябва да разшифрова точно, за да ги превъплъти във филмови изразни средства.

​

"Режисьор решава да създаде филм по дадено литературно произведение. Става дума за авторско кино – т.е. изходната точка е не натиск на продуцента или получаване на пари от фонд, изискващ да се представи определена тема. Главният въпрос за режисьора е: Защо решава да екранизира дадена художествена творба?

​

Този въпрос изглежда очевиден и лесен, ала отговорът не е така очевиден и далеч не е лесен".

​

Ето защо – казва ни в текста си Лиза Боева. "Училищната програма в часовете по литература ни учи как правилно да отговаряме на литературен въпрос. Програмата се състои единствено (предимно) от класически произведения – т.е. всяка от разглежданите творби е признат шедьовър, издържал проверката на времето. Литературните въпроси, на които отговаря ученикът, би трябвало да подпомогнат разбирането на съответната творба. Например: Каква е конструкцията на романа "Дон Кихот"? Какъв е главният конфликт в пиесата "Хамлет"? Защо Герасим убива Муму? 

​

Когато в университетска среда заговорим за класически литературни произведения и тяхната възможна екранизация, според мен въпросите, които вече представих, е нужно да минат на втори план. Главният въпрос, който трябва да бъде разгледан, е: Защо режисьор би посегнал към екранизация на дадена художествена творба?".

​

Според Лиза Боева единственият верен отговор е: защото е интересно. Звучи логично, ала нито училищната, нито университетската образователна система не работят с феномена на интересното. А що се отнася до творчество (в конкретния случай – до работата на сценариста и режисьора), категорията Интересно трябва да бъде основно изучавана категория.

​

Разбира се, филмовите реминисценции към новелата на Кафка "Превращението" са множество; екранизациите на новелата (в световен мащаб) – това са около десет филма. В своята монография Лиза Боева изброява (в хронологичен порядък) тези екранизации, на които ще се опира в хода на работата си: "Метаморфозата" (La Metamorfosis) на сценариста и режисьор от Венесуела Анхел Уртадо (филмът е от 1962 г.), "Превращението" (Die Verwandlung) – немски телевизионен филм от 1975 г., сценарист и режисьоре е Ян Немец; "Метаморфозите на г-н Замза" (The Metamorphosis of Mr. Samsa) – канадски късометражен анимационен филм от 1977 г., сценарист, режисьор, художник-аниматор е Каролайн Лийф; "Метаморфозата на Франц Кафка" (La Metamorfosi de Franz Kafka) – испански късометражен игрален филм от 1993 г., режисьор е Карлос Атанес; "Превращението" (Превращение) – руски игрален филм от 2002 г., сценарист и режисьор е Валери Фокин; "Метаморфоза" (Metamorphosis) – английски игрален филм от 2012 г., сценарист и режисьор е Крис Суонтън. 

 

По новелата на Кафка "Превращението" са създадени множество филмирани театрални постановки. В своя текст Лиза Боева се опирам на заснетата версия на театралната постановка "Метаморфоза" (Metamorphosis), представена в театър Етъл Баримор в Манхатън (премиерата е на 6 март 1989 г.); сценична адаптация, филмов сценарий и режисура – Стивън Беркоф; в ролята на Грегор Замза е актьорът Тим Рот.

​

Изброявайки тези заглавия и техните създатели, моята препоръка към Лиза Боева е да осигури на четящите нейната книга линкове (ако такива са възможни), които да отвеждат към съответните произведения (отново казвам - ако те могат да бъдат открити във виртуалното пространство). Също така ми се струва крайно обогатяващо, ако авторката направи такова представяне на своя труд, при което да прожектира фрагменти от споменатите филмови творби. 

​

В книгата на Лиза Боева са поставени множество цветни изображения - репродукции на картини на световни майстори (Караваджо, Джото, Рубенс, Йеронимус Бош и др.). В този ред на мисли съм убедена, че ако по сходен зрелищен начин авторката представи (поне фрагменти) от споменатите в текста филми, важните послания на нейния труд ще бъдат ярко отличени. 

​

"Прославени режисьори описват в биографични текстове своята работа (в театъра или киното) с класически литературни произведения. Това може да бъдат подробни анализи – както е при Григорий Козинцев (който прави режисьорски анализ на Хамлет, Крал Лир и Дон Кихот при екранизиране на тези творби), а може – разказ за отделен аспект (както е при Милош Форман, например, който описва предимно избора на актьори и работата с тях при филмиране на Полет над кукувиче гнездо) - обобщава Лиза Боева. Ала според мен нейната монография най-много прилича (по замисъл и структура) на книгата на Вили Цанков "Какъв Хамлет?" (с подзаглавие: "Режисьорска концепция за постъновъчен план"). Става дума за режисьорска концепция, описана в книга, реализирана в представлението на Вили Цанков "Хамлет" (чиято премиера е на 21 декември 2002 г. във Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров").

​

​

​

В заключение бих искала да отбележа, че настоящата монография има качества и език, които биха я направили интересно четиво не само за кинопрофесионалисти, но и за една много по-широка публика с интереси в областта на изкуството и културата.

​

​

​

 

* Уважавам мотивираното в текста предпочитание на авторката към този превод на оригиналното заглавие "Die Verwandlung".