В своята монография "Франц Кафка. "Превращението". Режисьорски анализ" доц. д-р Лиза Боева (Нов български университет, департамент "Кино, реклама и шоубизнес") представя авторска трактовка на знаменитата новела; при това – както посочва заглавието – през призмата на режисьора.

​

Преди да направи обещания анализ на творбата, Лиза Боева разкрива метода, по който ще работи. Този метод се състои от пет хода, представени в главата "Метод на работа по филмиране на литературно произведение". Тези пет нива (наричани в текста още "условия" или "обструкции за работа") трябва, както уточнява Боева, да се изпълняват не паралелно, а последователно – в реда, в който са описани.

​

В първо ниво са поставени следните две задачи: да се разгледа "Интересното" като категория (според авторката "Интересното" трябва да бъде разглеждано така, както се осмислят естетическите и етически категории "Прекрасно", "Грозно", "Добро", "Зло" и т.н.); да се приложи категорията "Интересно" в творческия процес (режисьорът, захванал се с филмирането на даден литературен текст би, трябвало да отговори на въпроса "Защо за него (режисьора) този текст е интересен?").

​

Второ ниво (според предложената от автора методика) изисква режисьорът да анализира асоциативния ред, който възниква у него при четенето на текста (става дума за онзи текст, който предстои да бъде филмиран).

​

Трето условие: Режисьорът посяга към трудовете на критици и интерпретатори едва тогава, когато търси отговор на поставен от самия него въпрос. Това условие, струва ми се, е особено важно. Защото (особено щом става дума за значим творец) множество учени и философи използват при анализа на дадено произведение да илюстрират собствената си теза – в такъв случай те са "верни" на своята идея, но не непременно на анализирания от тях текст.

​

Четвърто условие: Щом режисьорът започне да изглажда собствената си концепция за произведението, авторът трябва да бъде "изключен". Тук, разбира се, Боева се опира на известната концепция на Ролан Барт за "смъртта на автора".

​

Пето условие: Щом режисьорът започне да пише собствен сценарий, повече не се връща към анализирания текст.

​

Щом представя своя метод на работа, Лиза Боева се заема с онагледяването му: за целта използва новелата на Кафка Die Verwandlung. На български език (предимно заради превода на Венцеслав Константинов) ние сме привикнали с названието "Преображението". Ала Боева твърди, че за нея думата "преображение" съдържа конотации, които са свързани с християнския религиозен празник Преображение, ето защо се спира върху заглавието "Превращението". (Отхвърля като удачен превод на заглавието и думата "метаморфозата", тъй като, твърди тя, думата се свързва с романа на Апулей "Златното магаре", наричан още "Метаморфозите").

​

Важно е да спомена, че методът на работа по филмиране на литературно произведение, предложен от Лиза Боева, е индуктивен – т.е. тръгва се не от големи концепции, от общата философия на творбата, от въпроса "Какво иска да каже авторът?", а от частното, от дребни (на глед) детайли. И така: ето детайлите от новелата на Кафка, на които обръща внимание Боева в своя анализ:

​

Първо: видът на главния герой. Грегор Замза се е превърнал в някакво неназовано от автора същество. Той е преобразен в ungeheuere(s) Ungeziefer. Думата Ungeziefer означава "паразит, буболечка, вредител"; на висок немски означава още "нечисто животно, негодно за жертва". Думата Ungeheuer означава "грамаден, необикновено голям, с чудовищни размери" (като прилагателно) и "чудовище, изверг" (като омонимно съществително). Грегор Замза е чудовищно голям, възмутително грамаден, извратено огромен – думата Ungeheuer е силно емоционално-негативно обагрена. Как е възможно персонаж, чийто облик е загадъчен, странен, непознаваем, описван единствено с абстрактни твърдения, да бъде представен на екран? Лиза Боева посочва три способа: Зрителят изобщо не вижда героя; Героят има съвсем конкретни черти; Героят е представен непряко (например виждаме единствено неговата сянка).

​

Второ: няколко функционални предмета от бита на семейство Замза. Тук Боева се спира на двукрилата бяла дървена врата, намираща се между стаята на Грегор и дневната; на малката каса "Вертхайм", където, оказва се, бащата е криел значителна сума пари; на малката картина в рамка, поставена над писалището в стаята на сина; на фотографията на Грегор от дните на военната служба; на вестниците, които се четат в семейството.

​

Трето: домът на семейство Замза. Направен е опис на стаите, обърнато е внимание на тяхното разположение, посочени са отделни предмети, намиращи се в помещенията. В самия край на повествованието научаваме още една важна подробност – това жилище е избрано от самия Грегор (той е намерил квартирата и заплаща наема ѝ).

​

Четвърто: стаята на сина. В хода на разказа стаята на Грегор Замза изглежда по три различни начина: стаята във вида, в който вечерта преди превращението Грегор заключва трите врати; стаята с оголените частично стени; стаята, превърната в нечист склад за вехтории.

​

Пето: липсващи предмети. Тук Боева си задава въпроса: какви предмети би трябвало да има в помещенията, обитавани от Грегор Замза и неговото семейство, ала те не са посочени от автора? На първо място това е огледалото: странен е фактът, че Грегор нито веднъж не се оглежда в огледало. Героят не прави опит да достигне до огледало, не проявява любопитство да разгледа в какво именно се е превърнал. По някаква причина не го занимава въпросът как изглежда. Той не вижда своето отражение дори в стъклото на прозореца (а – както разбираме от текста – Грегор с часове седи пред прозореца).

 

Тук Боева предлага ход: как може да бъде показано при филмиране на новелата не-гледането на героя. Друг липсващ предмет е дървената рамка (или множество дървени рамки): в текста на Кафка е подчертано, че Грегор се занимава с дърворезба, че любимото му занимание е правенето на дървени рамки. Ако резбарството е "единственото" увлечение на Грегор, то рамките, направени от него би трябвало да са много. А ние научаваме само за една, малка, създадена преди броени дни. И така: къде са направените от Грегор Замза рамки? Кафкианският парадокс се съдържа именно в противоречието: любимо занимание, "единствено" увлечение Грегор има (да дялка рамки), а създадени от него рамки не съществуват. Отново: пред нас е усмивката на Чешърския котарак без котарака; световният шампион по плуване, който не умее да плува.

​

Шесто: темата за времето. Тук Боева представя как протича времето в новелата на Кафка. В началото на повествованието (цялата първа част) отчетът на времето тече по минути; във втора част на разказа времето е отчетено по дни и седмици; в трета – за времето се говори обобщено. И още: в монографията е представена темата за времето във връзка с тъмнината и светлината; във връзка с най-значимите християнски празници – Коледа и Великден.

​

Седмо: приключенията на жанра. Тук Боева настоява: във филмовото произведение приключенията на жанра могат да бъдат толкова увлекателни и неочаквани, колкото интригуващи са приключенията на героя. Според нея е възможен следния ход: например началото на новелата на Кафка (цялата първа част) може да бъде представена в ключа на авантюрния роман на Достоевски – това, посочва авторката – "това ще обуслови ритъма на киноразказа: ще определи дължината на кадрите, смяната на крупностите".

​

Осмо: стилистиката на разказа. Боева твърди: "Ако приемем, че всичко, което се разказва в новелата, е сън на героя, то при филмиране стилът на историята може да бъде в сюрреалистичен или в експресионистичен ключ". Но е възможно, допуска авторката, стилът (подобно жанра) да бъде различен в отделните части на историята (в отделните епизоди и дори в отделните сцени).

​

Девето: Боева се спира на въпроса как (с какви средства) може да бъде игран персонажът Грегор Замза.

​

Десето: няколко странни израза. Направен е анализ на два фрагмента от новелата: "Мисълта, че ги е сполетяло нещастие, каквото не се е случвало на никого измежду техните роднини и познати" и "Дъщерята първа се надигна от седалката и разкърши младата си снага".

​

И едва в последната глава от своята монография Лиза Боева представя своята философска концепция: за какво е текстът на Кафка? – тази глава, струва ми се, обобщава изказаните до тук твърдения, дава фокус на направените фрагментарни изводи.

​

Публикуването на труда на доц. д-р Боева "Франц Кафка. "Превращението". Режисьорски анализ" съвпада със 100-годишнината от смъртта на великия писател: на 3 юни монографията бе представена пред широката публика в Чешкия културен център в София.